Александрина Миленова Малкиматева, 10 години,
ОУ „В. и К. Тютюнджян”
гр.Пловдив
Град Румлен беше известен с красивата си природа и точно поради това беше постоянно пълен с туристи, които бяха като деца и се радваха на всичко наоколо.
Лея, която беше живяла винаги в гр. Румлен и беше на 10 години, стоeше на терасата на къщата си. Наблюдаваше хората и мечтаеше за друг живот, в който тя беше вече завършила училището „Венвил” и беше първокласен вампир.
Училище „Венвил” /с интернат/ беше училище за вампири, което се намираше зад полята на града и се издигаше високо и величествено. То за всички, които не го посещаваха и не бяха преподаватели в него, беше обикновено човешко училище, понеже имаше омагьосан вътрешен вход. Същият помагаше на приетите ученици да може да се превръщат, с влизането им в училището, във вампири, което ги предпазваше от всякакво любопитството на останалите хора. Това успокояваше родителите, че децата им ще са в безопастност, защото те оставаха в неведение за случващото се в училището.
В него бяха най-добрите учители на света и още по-добрите ученици. Обаче се влизаше трудно, понеже имаше най-сложният тест за прием.
Двете момичета бяха намерили на таваните на къщите си снимки на Лили – бабата на Лея и Сияна – бабата на Елизабет, докато са били ученички във „Венвил” и писма, в които се разказваше за тайната.
Не само Лея мечтаеше да стане вампир. Приятелката й Елизабет – мило и замечтано момиче и съседка на Лея също искаше. Двете си говориха, застанали всяка на терасата си за теста.
Елизабет се съмняваше в своите знания и беше притиснена, а Лея точно обратното – тя беше сигурна, че ще я приемат.
Те отидоха с родителите си при директорката г-жа Вамира Вампирия, за да подпишат документите, необходими за изпита. След това директорката поведе момичетата към стаята, обозначена с червена табела за теста.
Стаята беше вече почти пълна. Момичетата седнаха разделени – Лея на първия чин, във втора колона, а Елизабет – на последния чин, трета колона.
Изчакаха 4 часа, за да донесат теста. Всички ученици вече бяха много изнервени. Учителите, направиха инструктаж за теста, след което беше дадено начало на самия тест.
Тестът беше разделен на три части – математика, литература, а третата част имаше само един въпрос, на които трябваше да се отговори с есе. Въпросът беше: Кое е най-голямото зло на света?
Лея се запъна на първия въпрос от втората част.
Записа го и продължи нататък с теста.
А Елизабет беше вече на есето.
Времето за теста свърши и тестовете бяха събрани.
В коридора учениците бяха упътени от г-жа Вампирия да излезнат навън в двора на училището, където имаше закусвалня.
Съобщи им, че резултатите ще бъдат готови и ще бъдат закачени след един час в коридора пред стаята, в която бяха на теста.
Лея и Елизабет си взеха два сандвича и седнаха да си говорят.
След един час учителите ги повикаха да си видят резултатите.
Всички хукнаха вътре и едва на вратата на стаята за теста спряха.
Всички се бутаха да си видят резултатите. Лея гледаше отгоре надолу в списъка, а Елизабет – отдолу нагоре, обаче двете не видяха там имената си и си резмениха объркани погледи и опитаха наобратно – Лея гледаше надолу, а Елизабет нагоре. Лея си видя името тогава „Лея Елд Гатели – Неприета”. Елизабет също видя своето име – ”Елизабет Ел Лонели – Приета”.
Лея беше тъжна, а Елизабет – развълнувана.
Но Лея не изпитваше само тъга, а също и гняв и завист. Тя очакваше да я приемат, мечтаеше за момента, когато са я приели, а сега Елизабет имаше този момент. Мечтите й бяха разбити на пърчета.
„Защо, защо не я бяха приели? Защо бяха приели Елизабет, като тя се бе съмнявала в себе си?” Тя имаше толкова въпроси в главата си. А и мислеше, че е нечестно – тя се бе подготвяла много, а сега избраха Елизабет.
Гледаше гневно как директорката завежда всички, заедно с Елизабет, за да им покаже стаите им. А после се обърна и видя родителите си 10 крачки зад нея. Те я гледаха с разбиране, тя реши малко да се поуспокои и тръгна към тях.
Елизабет и директорката останаха там някъде в училището зад нея.
………………
Отидоха до спалнята й и преди да тръгне, директорката съобщи на Елизабет, че класната й стая е в 25 сектор, както и че, за да стигне, трябва просто да върви напред.
Леглото й беше в дясно от гардероба. Елизабет отиде до него, отвори го и там беше униформата й .
Изведнъж на вратата се почука, след което отвори се съвсем малко и куфърът й се плъзна по пода. Елизабет го отвори. Вътре бяха сложени всички нейни неща, от които се нуждаеще и след като ги подреди, сложи куфъра отгоре на гардероба.
На следващият ден по-рано се събуди, облече си униформата и оформи косата си на конска опашка. Взе си учебниците и тръгна към 25 сектор .
Пристигна в класната й стаята и видя някои от учениците, с който бе на теста. Директорката я забеляза й я представи на останалите:
– Ученици това е Елизабет Ел Лонели! Премина теста със 100 точки!
– Елизабет, тези отпред са Ана Вой, Виктория Яер и Бела Милвас! Те също като теб взеха теста със 100 точки! Сега моля седни на втория чин зад Бела!
Елизабет седна и Бела се обърна. Тя каза:
– Значи и ти си минала с 100 точки теста?
Елизабет отвърна смутена:
-Да. Какъв предмет ще учим сега?
Бела отвърна:
-Първият – Лошология!
-Лошология?!- попита озадачена Елизабет
Г-жа Вамприя заговори на учениците:
– Може би си мислите, че ще сме обикновени вампири, но не! Ние сме вампири, който изсмукват лошото от хората! Може да ви е странно, но е така! Първият час е Лошология. Сега си извадете учебниците! Какво е вампир? Да, Ана!
-Ъм, човек, който смуче кръв от другите хора! Вампирът е с бяла кожа и остри предни зъби!Той спи в ковчег! – отговори Ана
-Правилно Ана, но не съвсем. Вампирът е вид създание, което е олицетворение на злото, но то не разпространява, а приема в себе си лошото от хората.
А сега отговорете ми какво е лошо? – попита директорът и погледна към Бела.
-Амиии, не може да кажем, че някой е напълно лош или добър. Лошото е обратната страна на доброто. – отговори Бела.
-Така е, но това е възможно най-краткото обяснение, което, при това не е съвсем пълно. – отвърна директора и продължи да задава въпроси.
Така мина целят час. А после и следващият и следващият, то чак до последния.
Вторият ден в училището беше по-различен. Учиха Кръвология – предмет, който нямаше нищо общо с кръвта. В този час учениците се учиха как да изпиват лошото. До края на деня имаха упражнения по този предмет.
Вечерта Елизабет лежеше в леглото си по гръб и гледаше тавана. Изведнъж усети в сърцето си силна тъга. Пред очите й на тавана се разкри образ на приятелката й Лея с очи, пълни с тъга. В този момент, усети гняв и омраза, които изпълниха сърцето й. Знаеше, че тези чувства принадлежат не на нея, а на Лея. Цялото й тяло започна на трепти и да се смалява, лампите премигваха. Елизабет изгуби съзнание.
Съвзе се чак на сутринта. Учебният ден скоро започваше и тя реши, че всичко е било само сън.
Стана от леглото, оправи се и се запъти към класната си стая.
Днес имаха упражнение по Билколас – час, в който изучаваха растенията и правеха експерименти, заради който децата обожаваха този час.
Упражнението бе хем експеримент, хем проверка на знанията. То бе да опитат да смесят сок от две растения, за да получат Енергуич – това беше черна пяна, която даваше сила на вампирите и им помагаше в трудни ситуации за овладяване на „изпитото” зло. Никой не успя да се справи със задачата.
Вечерта Елизабет отново преживя случилото се от предишната вечер и отново на сутринта реши, че е само сън.
Така мина цяла седмица. С всеки изминал ден Елизабет изглеждаше все по-болна. Имаше все почервено лице, очите я пареха почти постоянно.
Директорката я извика в кабинета си.
– Елизабет, изглежнаш много болно. Да се е случвало нещо необичайно напоследък? Да си имала виденя? Да си виждала прилеп? – попита разтревожено директорката.
– Не, просто съм уморена – излъга Елизабет.
– Сигурна ли си? – настоя директорката.
– Да. – отвърна Елизабет и се приготви да излезна от кабинета на директорката, но в този момент припадна.
…………….
Измина цяла седмица от приемането на Елизабет в училището, но Лея още изпътваше гняв и тъга.
Всяка нощ заспиваще, плачейки и й се присънваше как Елизабет сяда до нея на леглото й, галеше я по косата и говореше на някакъв непознат език, но думите й бяха като лек за нея.
Но сутринта, след като станеше от леглото, омразата пак я върхлиташе с пълна сила.
Последната нощ обаче беше различна. Лея заспа, но този път в съня си видя Елизабет седнала на стол със затворени очи, а над нея се беше надвесила тя самата с окървавени зъби.
Лея се стресна от съня и седна в леглото си. За първи път си даваше сметка, че емоциите й нараняват не само нея, а й най-добрата й приятелка.
Сълзите потекоха по бузите й, но този път не от гняв и тъга. За първи път от седмица насам мислише за Елизабет по различен начин. Знаеше, че е наранила приятелката си и е предалала и двете им.
Стана, облече се бързо и се затича в мрака на нощта към училището.
……
Елизабет се събуди в болницата на училището. Стресна се и се заогледа наоколо.
В края на стаята беше директорката. Тя престъпи напред, погледна я с големите си очи и каза:
-О, събудила си се?! Скъпа, ти сигурно не си спомняш защо си тук, но ти припадна в кабинета ми! Мисля, че ме излъга! Защо не ми кажеш истината?
-Ами, от седмица аз виждам видения, които са свързани с приятелката ми – Лея! Когато получавам въпросните видения, тялото ми трепти и се смалява, а след това припадам! А и също усещам емоциите на приятелката ми – гняв и омраза! – каза истината Елизабет.
-А Лея липсва ли ти? – попита директорката загрижено.
-Да! И то много! – отговори Елизабет.
-Искаш ли да излезнеш малко навън, на свеж въздух? – усмихна се директорката.
Елизабет стана. Преоблече се и заедно с директорката излезнаха навън в градината на училището.
Лея седеше на пейка и чакаше. Усмихна се, когато видя Елизабет. А пък Елизабет се изненада.
Лея стана, отрави се към Елизабет и каза:
-Извинявай! Аз не трябваше да изпитвам гняв към теб! Просто завиждах, че ти си тук вместо мен!
-Аз се извинявам! Трябваше да разбера как се чустваш и да те успокоя!
И двете се прегърнаха.
А междувременно класът на Елизабет повтаряха експеримента за Енергуич. Черната пяната изригна като вулкан и протече навън, като изпълваше с енергия всички в училището.
-Ето какво ти помогна да оздравееш Елизабет – Енергуич, на който му трябваше едно нещо – прошката. Защото с прошката лекуваш всяка вътрешна рана и те кара да се чустваш спокойна и силна! А и така не само ти, а и Лея сега се чуства по-добре! Прошката изисква състрадателност, а тя идва от любовта! С това първият ни урок завършва! – каза мъдро директорката.
Обърна се тръгна към училището, но преди да влезе каза :
-Очаквам ви на другият ден !
……………………
А след това последваха чудновати приключения.
